добросъвестност
[dobroˈsɤvɛstnost]
добросъвестност значение:
Какво е добросъвестност? Качество на човек, който изпълнява задълженията си честно, старателно и отговорно.
1. (етика) Качество на човек, който изпълнява задълженията си честно, старателно и отговорно.
2. (право) Правен принцип, изискващ честно намерение и липса на желание за измама при сключване на сделки.
- Ударение
- добросъ̀вестност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- доб-ро-съ-вест-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- добросъвестности (рядко)
Примери за използване на добросъвестност
(етика)
- Служителят бе награден за своята добросъвестност и лоялност.
- Разчитаме на Вашата добросъвестност при попълване на данните.
(право)
- Презумпцията за добросъвестност е основна в гражданското право.
Синоними на добросъвестност
Антоними на добросъвестност
Как се пише добросъвестност
Грешни изписвания: добросъвесност, дубросъвестност, добрусъвестност, добросавестност, добросъвестнуст
Пише се с т в групата от съгласни -стн- (съвестност), тъй като думата произлиза от съвест. Проверка: съвестен.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:добър + съвест
Сложна дума, образувана от основите на 'добър' и 'съвест' + суфикс '-ост'. Калка на латинското 'bona fides' или подобни термини в европейските езици.
Употреба
Чести словосъчетания:
- професионална добросъвестност
- презумпция за добросъвестност
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
