добруване
[doˈbruvɐnɛ]
- Ударение
- добру̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- доб-ру-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- няма (абстрактно понятие)
Как се пише добруване
Грешни изписвания: добрувъне, дубруване, доброване
Пише се с у (от наставката на глагола добрувам) и завършва на -не.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:добър -> добрувам
Отглаголно съществително от глагола 'добрувам', който произлиза от прилагателното 'добър'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- народно добруване
- лично добруване
- мир и добруване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
