добряче
[dobˈrʲat͡ʃɛ]
добряче значение:
Какво е добряче? Човек (обикновено дете или млад човек), който е изключително добродушен, наивен и безобиден.
1. (характеристика) Човек (обикновено дете или млад човек), който е изключително добродушен, наивен и безобиден.
- Ударение
- добря̀че
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- доб-ря-че
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- среден
- Мн. число
- добрячета
Примери за използване на добряче
(характеристика)
- Той е такова добряче, че всеки може да го подведе.
- Цял живот си остана едно наивно добряче.
Синоними на добряче
Как се пише добряче
Грешни изписвания: добрякче, дубряче
Образува се от корена на добряк, като к преминава в ч пред умалителната наставка -е (резултат от палатализация).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:добър
Произлиза от корена 'добр-', чрез съществителното 'добряк' и умалителната наставка '-че', с преход на 'к' в 'ч' (палатализация).
Употреба
Чести словосъчетания:
- наивно добряче
- пълно добряче
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
