доизрека
[doizrɛˈka]
доизрека значение:
Какво е доизрека? Кажа докрай нещо започнато; довърша мисълта или изречението си.
1. (пряко) Кажа докрай нещо започнато; довърша мисълта или изречението си.
- Ударение
- доизрека̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- до-из-ре-ка
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- I спрежение
- Видова двойка
- доизричам
Примери за използване на доизрека
(пряко)
- Не ме оставиха да си доизрека мисълта.
- Тя искаше да доизрече думите, но гласът ѝ трепереше.
Как се пише доизрека
Грешни изписвания: доизрекъ, дуизрека, дойзрека
Думата се пише слято с двете представки 'до' и 'из'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:река
Старобългарски корен 'рек-' (говоря). Представки: 'до-' (завършеност) + 'из-' (изчерпателност).
Употреба
Чести словосъчетания:
- доизрека изречението
- доизрека мисълта си
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
