доизчитам
[doizˈt͡ʃitam]
доизчитам значение:
Какво е доизчитам? Чета докрай нещо, което е било започнато, но недовършено; прочитам остатъка от текст.
1. (общо) Чета докрай нещо, което е било започнато, но недовършено; прочитам остатъка от текст.
2. (преносно) Внимателно разглеждам или анализирам до последната подробност (по-рядка употреба).
- Ударение
- доизчѝтам
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- до-из-чи-там
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- III спрежение
- Видова двойка
- доизчета
Примери за използване на доизчитам
(общо)
- Остави ме да си доизчитам главата и ще тръгваме.
- Тя доизчиташе писмото с разтреперени ръце.
(преносно)
- Той доизчиташе ситуацията, търсейки скрити мотиви.
Синоними на доизчитам
Как се пише доизчитам
Грешни изписвания: доизчетам, доисчитам, дуизчитам, дойзчитам, доизчйтам, доизчитъм
Думата се пише с 'з' пред 'ч' (представка 'из-'), тъй като в българския език не се извършва обеззвучаване на предлози и представки, завършващи на 'з', когато следва беззвучна съгласна, в писмената реч.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:чета
Образувана чрез префиксация. Корен 'чет-' (от старобългарски 'читати'), наставка за несвършен вид '-ам', и натрупване на представки: 'из-' (за изчерпателност на действието) и 'до-' (за допълване или завършване на започнато действие).
Употреба
Чести словосъчетания:
- доизчитам книгата
- доизчитам статията
- доизчитам набързо
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
