докача
[dokaˈt͡ʃa]
докача значение:
Какво е докача? Засягам някого емоционално, обиждам го или накърнявам достойнството му.
1. (преносно) Засягам някого емоционално, обиждам го или накърнявам достойнството му.
2. (пряко) Допирам се леко до нещо; закачам.
- Ударение
- докачà
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- до-ка-ча
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- III спрежение
- Видова двойка
- докачам
Примери за използване на докача
(преносно)
- Неговите думи дълбоко я докачиха.
- Не исках да те докача с тази забележка.
(пряко)
- Крилото на птицата докачи повърхността на водата.
Как се пише докача
Грешни изписвания: дукача, докъча
Пише се с о в представката до-. Глаголът е от III спрежение, затова в 1 л. ед.ч. завършва на -а (докача), а не на -я.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:кача
Произлиза от глагола 'кача' (в смисъл на докосвам, закачам) с представка 'до-'. В съвременния език основното значение се е развило в посока на емоционално засягане.
Употреба
Чести словосъчетания:
- докача на чест
- докача го дълбоко
Фразеологизми:
- докача ми се
- не се докачай
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
