долазване
[dolˈazvɐnɛ]
- Ударение
- долàзване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- до-лаз-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- долазвания
Как се пише долазване
Грешни изписвания: дулазване, долъзване, долазвъне
Думата започва с представка 'до-'. Втората гласна в корена е 'а' (лазя).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:лазити
От глагола 'долазвам'. Свързано е с общославянския корен за движение по земята с крайници, опрени ниско.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
