Dumite-BG – онлайн речник за българския език

доносница

[doˈnɔsnit͡sɐ]

доносница значение:

Какво е доносница? Жена, която тайно съобщава на власт, началник или контролен орган сведения за чужди простъпки или дейности; информаторка.

1. (общо) Жена, която тайно съобщава на власт, началник или контролен орган сведения за чужди простъпки или дейности; информаторка.
Ударение
доно̀сница
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
до-нос-ни-ца
Род
женски
Мн. число
доносници
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на доносница

(общо)
  • Тя беше известна като доносница на Държавна сигурност.
  • Никой не смееше да говори пред нея, защото я смятаха за доносница.

Синоними на доносница

Как се пише доносница

Грешни изписвания: доностница, дуносница, донусница, доноснйца
Думата се пише без 'т' в корена. Проверката е с думата донос, където звукът 'т' не съществува.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:доносити
Произлиза от глагола 'донасям' (доноса) + наставка за деятел от женски род '-ница'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • полицейска доносница
  • дребна доносница

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.