Dumite-BG – онлайн речник за българския език

доноснически

[doˈnɔsnit͡ʃɛski]

доноснически значение:

Какво е доноснически? Който се отнася до доносник или до правенето на доноси; присъщ на доносник.

1. (пряко) Който се отнася до доносник или до правенето на доноси; присъщ на доносник.
Ударение
доно̀снически
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
до-нос-ни-чес-ки
Род
мъжки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на доноснически

(пряко)
  • Той имаше типично доноснически манталитет и постоянно следеше колегите си.
  • В архивите бяха открити множество доноснически сведения.

Синоними на доноснически

Антоними на доноснически

Как се пише доноснически

Грешни изписвания: доносникчески, доносничестки, дуноснически, донуснически, доноснйчески, доносническй
Думата се изписва с с, а не със з, тъй като коренът е нос (от нося). Наставката е -ически.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:донос
Произлиза от съществителното 'донос' (тайно съобщение до властта за нечия простъпка) с наставка за прилагателно '-ически'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • доноснически апарат
  • доносническа дейност
  • доноснически навици

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.