Dumite-BG – онлайн речник за българския език

допущам

[doˈpuʃtɐm]

допущам значение:

Какво е допущам? Позволявам на някого да влезе някъде или да направи нещо; давам съгласие.

1. (общо) Позволявам на някого да влезе някъде или да направи нещо; давам съгласие.
2. (логика) Правя предположение, считам нещо за възможно или вероятно.
3. (общо) Правя грешка (в израз 'допущам грешка').
Ударение
допу̀щам
Част на речта
глагол
Сричкоделение
до-пу-щам
Вид
несвършен
Преходност
преходен
Спрежение
III спрежение
Видова двойка
допусна
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на допущам

(общо)
  • Пазачът не допущаше никого без пропуск.
  • Не бива да допущаш децата да играят с огън.
(логика)
  • Допущам, че може и да си прав.
  • Не допущах, че ще закъснее толкова.
(общо)
  • В диктовката ученикът допуща много правописни грешки.

Антоними на допущам

Как се пише допущам

Грешни изписвания: допощам, дупущам, допущъм
Дублетна форма на 'допускам'. Изписва се с 'у' и 'щ'. В съвременния книжовен език формата 'допускам' е по-честотна, но 'допущам' е напълно коректна.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:допоущати
Произлиза от старобългарския глагол 'допоущати', дериват на 'поустити' (пусна). Формата с 'щ' е исторически закрепена (стб. щ < tj), докато 'допускам' е по-нова форма с изравняване по корена 'пуск-'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • допущам грешка
  • допущам компромис

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.