Dumite-BG – онлайн речник за българския език

допълняне

[dopɐlˈɲanɛ]

допълняне значение:

Какво е допълняне? Процес на добавяне на нещо липсващо към цялото, за да стане то пълно или завършено; алтернативна форма на 'допълване'.

1. (общо) Процес на добавяне на нещо липсващо към цялото, за да стане то пълно или завършено; алтернативна форма на 'допълване'.
Ударение
допълня'не
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
до-пъл-ня-не
Род
среден
Мн. число
допълняния
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на допълняне

(общо)
  • Допълнянето на списъка с нови имена продължи цял ден.
  • Изисква се допълняне на информацията в досието.

Синоними на допълняне

Антоними на допълняне

Как се пише допълняне

Грешни изписвания: допълване (синоним, не грешка), допалняне, дупълняне
Думата е образувана от глагола 'допълням' (II спрежение). В този случай променливото 'я' се запазва пред наставката '-не'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:плъна
От глагола 'допълням' (вариант на допълвам). Коренът е свързан с пълнота (старобълг. 'плъна').

Употреба

Чести словосъчетания:
  • взаимно допълняне
  • допълняне на запасите

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.