дорека
[dorɛˈkɐ]
дорека значение:
Какво е дорека? Изказвам мисълта или думите си докрай; довършвам изречението си.
1. (пряко) Изказвам мисълта или думите си докрай; довършвам изречението си.
- Ударение
- дорека̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- до-ре-ка
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- I спрежение
- Видова двойка
- доричам
Примери за използване на дорека
(пряко)
- Не ме оставиха да си дорека думата.
- Ще дорека това, което започнах, въпреки прекъсванията.
Как се пише дорека
Грешни изписвания: дорекъ, дурека
Глаголът е от I спрежение, окончанието за 1 л. ед.ч. е -а (аз дорека), за разлика от 2 л. ед.ч. доречеш.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:рещи
Представка 'до-' (завършеност) + глагол 'река' (старобълг. 'рещи' - казвам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- не дорече
- да си дорека думата
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
