досадлив
[dosɐdˈlif]
досадлив значение:
Какво е досадлив? Който има склонност да досажда; който често предизвиква отегчение или раздразнение у другите чрез натрапчивост.
1. (пряко) Който има склонност да досажда; който често предизвиква отегчение или раздразнение у другите чрез натрапчивост.
2. (преносно) За дейност или процес — който изисква много време, еднообразен е и изморява психически.
- Ударение
- досадлѝв
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- до-сад-лив
- Род
- мъжки
- Мн. число
- досадливи
Примери за използване на досадлив
(пряко)
- Той беше досадлив събеседник, който не спираше да говори за себе си.
- Стана ми неприятно от досадливите въпроси на журналиста.
(преносно)
- Попълването на тези формуляри е изключително досадлива работа.
Антоними на досадлив
Как се пише досадлив
Грешни изписвания: досатлив, досадлиф, дусадлив, досъдлив, досадлйв
Думата се пише с д в корена (от досада). Проверката се прави с форма, в която съгласната е пред гласна: досаден.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:досада
Произлиза от съществителното 'досада' (неприятно чувство на отегчение или безпокойство) + наставката за качество '-лив'. Коренът е сродни с глагола 'саждам/садя' (слагам, поставям), като първоначалното значение е свързано с нещо, което е натрапено или поставедено върху някого против волята му.
Употреба
Чести словосъчетания:
- досадлив човек
- досадлив навик
- досадлива грешка
- досадлива подробност
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
