Енциклопедия на българския език

достопочтен

[dostopotʃˈtɛn]

достопочтен значение:

Какво е достопочтен? Който заслужава дълбока почит и уважение; уважаван, авторитетен.

1. (книжовно/официално) Който заслужава дълбока почит и уважение; уважаван, авторитетен.
2. (ирония) Използва се иронично за някой, който претендира за уважение без покритие.
Ударение
достопочтѐн
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
дос-то-поч-тен
Род
мъжки
Мн. число
достопочтени
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на достопочтен

(книжовно/официално)
  • Достопочтеният професор изнесе встъпителна реч.
  • Той произхождаше от старо и достопочтено семейство.
(ирония)
  • Нашият достопочтен съсед пак вдигна скандал.

Синоними на достопочтен

Антоними на достопочтен

Как се пише достопочтен

Думата завършва на -ен, а не на -енен (като 'свещен', но за разлика от 'военен'). Членуваната форма е достопочтения(т), а не 'достопочтенния'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:досто- + почтен
Сложна дума, образувана от основите 'досто-' (достоен) и 'почтен' (почитан). Представлява калка на гръцки или латински титулатури.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • достопочтен господин
  • достопочтена дама