дочета
[doˈt͡ʃɛtɐ]
дочета значение:
Какво е дочета? Завършвам четенето на текст, книга или документ; изчитам докрай.
1. (пряко) Завършвам четенето на текст, книга или документ; изчитам докрай.
2. (пряко) Стигам с четене до определено място.
- Ударение
- дочѐта
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- до-че-та
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- I спрежение
- Видова двойка
- дочитам
Примери за използване на дочета
(пряко)
- Трябва да дочета последната глава, преди да заспя.
- Не успя да дочета писмото, защото очите му се напълниха със сълзи.
(пряко)
- Дочета ли до средата, правя почивка.
Синоними на дочета
Как се пише дочета
Грешни изписвания: дучета
Думата се пише с о в представката до- и с е в корена (чет).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:читати
Образувана от префикса 'до-' (за завършеност на действието) и глагола 'чета' (старобълг. 'читати').
Употреба
Чести словосъчетания:
- дочета книгата
- дочета статията
- бързам да дочета
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
