Dumite-BG – онлайн речник за българския език

другиго

[ˈdruɡiɡo]

другиго значение:

Какво е другиго? Винителна форма за мъжки род на 'друг' (някой друг); използва се, когато местоимението е пряко допълнение в изречението.

1. (книжовно / остаряло) Винителна форма за мъжки род на 'друг' (някой друг); използва се, когато местоимението е пряко допълнение в изречението.
Ударение
дру̀гиго
Част на речта
местоимение
Сричкоделение
дру-ги-го
Род
мъжки
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на другиго

(книжовно / остаряло)
  • Не търси другиго, само мен.
  • Вместо себе си, той обвини другиго.

Синоними на другиго

Антоними на другиго

Как се пише другиго

Грешни изписвания: други го, дрогиго, другйго, другигу
Пише се слято. Окончанието -го е маркер за винителен падеж при местоименията (сравни с: кого, никого, някого).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:другъ
Старинна винителна форма (Case Accusative) на неопределителното местоимение 'други' или 'друг'. Запазена като реликва от падежната система.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • на другиго
  • търся другиго
Фразеологизми:
  • не пожелавай жената на другиго

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.