дук
[duk]
дук значение:
Какво е дук? Висша благородническа титла в Западна Европа, стояща непосредствено под кралската; владетел на херцогство.
1. (история) Висша благородническа титла в Западна Европа, стояща непосредствено под кралската; владетел на херцогство.
2. (история / Византия) Висш военен и административен управител на област (тема) във Византийската империя.
- Ударение
- ду̀к
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- дук
- Род
- мъжки
- Мн. число
- дукове
Примери за използване на дук
(история)
- Великият дук на Люксембург посети страната.
- Титлата дук е била присъждана на най-близките роднини на монарха.
(история / Византия)
- Дукът на тема България резидираше в Скопие.
Как се пише дук
Думата се пише с у. Да не се бърка с 'док' (плат) или 'дог' (порода куче).
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:dux
От латинското *dux* (водач, предводител), преминало през италиански *duca* или френски *duc*. В старобългарски и по-стари текстове се използва като транслитерация на западната титла.
Употреба
Чести словосъчетания:
- велик дук
- ерцхерцог
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
