Dumite-BG – онлайн речник за българския език

духовнически

[duˈxɔvnitʃɛski]

духовнически значение:

Какво е духовнически? Който се отнася до духовниците (клира) или е присъщ за тях; свещенически.

1. (религия) Който се отнася до духовниците (клира) или е присъщ за тях; свещенически.
Ударение
духо̀внически
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
ду-хов-ни-че-ски
Род
мъжки
Мн. число
духовнически
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на духовнически

(религия)
  • Той носеше традиционни духовнически одежди.
  • На събранието бяха обсъдени важни духовнически въпроси.

Синоними на духовнически

Антоними на духовнически

Как се пише духовнически

Грешни изписвания: духовничешки, доховнически, духувнически, духовнйчески, духовническй
Пише се с ч пред наставката -ески (производно от духовник -> духовнически с редуване к/ч).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:доухъ -> доуховьникъ
Произлиза от съществителното 'духовник' (свещенослужител), което от своя страна идва от старобългарската коренна дума за дух.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • духовнически сан
  • духовнически одежди
  • духовническо съсловие

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.