духом
[ˈduxom]
духом значение:
Какво е духом? По отношение на душевните сили, вътрешното състояние или мисълта; мислено, психически.
1. (преносно) По отношение на душевните сили, вътрешното състояние или мисълта; мислено, психически.
- Ударение
- ду̀хом
- Част на речта
- наречие
- Сричкоделение
- ду-хом
Примери за използване на духом
(преносно)
- Тялом бях тук, но духом бях далеч в планината.
- Макар и болен, той остана бодър духом до края.
Синоними на духом
Как се пише духом
Грешни изписвания: духам, дохом, духум
Пише се с у в първата сричка и окончание -ом, характерно за стария творителен падеж.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:доухъ
Вкаменена форма за творителен падеж (instrumentalis) на старобългарското съществително 'доухъ' (дух). В съвременния език се е запазила само като наречие или като част от фразеологични съчетания.
Употреба
Чести словосъчетания:
- бодър духом
- нищ духом
Фразеологизми:
- падам духом
- присъствам духом
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
