душица
[doˈʃit͡sɐ]
душица значение:
Какво е душица? Много добър, мил и отзивчив човек (често се използва като обръщение или ласкателно определение).
1. (разговорно) Много добър, мил и отзивчив човек (често се използва като обръщение или ласкателно определение).
2. (ботаника) Многогодишно тревисто растение (Origanum vulgare) с приятен аромат, използвано като подправка и билка; риган.
3. (митология/фолклор) Малка душа; душата на дете или душата в контекста на нейната крехкост.
- Ударение
- душѝца
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ду-ши-ца
- Род
- женски
- Мн. число
- душици
Примери за използване на душица
(разговорно)
- Тя е истинска душица, винаги помага на всички.
- Ела тук, душице, да те почерпя.
(ботаника)
- Баба набра букет от душица за чай.
(митология/фолклор)
- Запали свещ за грешната си душица.
Синоними на душица
Антоними на душица
Как се пише душица
Грешни изписвания: дошица, душйца
Пише се с у в корена (от душа).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:душа
Умалителна форма на 'душа' с наставка '-ица'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- златна душица
- блага душица
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
