дълбокомисленост
[dɐlbokoˈmislɛnost]
дълбокомисленост значение:
Какво е дълбокомисленост? Качество на човек или произведение, което се отличава със задълбоченост, сериозност и проникновеност на мисълта.
1. (книжовно) Качество на човек или произведение, което се отличава със задълбоченост, сериозност и проникновеност на мисълта.
- Ударение
- дълбокомѝсленост
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- дъл-бо-ко-мис-ле-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на дълбокомисленост
(книжовно)
- Есето му впечатли журито със своята философска дълбокомисленост.
- Тя говореше с престорена дълбокомисленост, която дразнеше събеседниците.
Синоними на дълбокомисленост
Антоними на дълбокомисленост
Как се пише дълбокомисленост
Грешни изписвания: далбокомисленост, дълбоко мисленост, дълбукомисленост, дълбокумисленост, дълбокомйсленост, дълбокомисленуст
Пише се слято. Коренът дълб- се пише с ъ (проверка: дълбок), съединителната гласна е о.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:дълбок + мисъл
Абстрактно съществително, образувано от прилагателното 'дълбокомислен', което е сложна дума от корените на 'дълбок' и 'мисъл'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- философска дълбокомисленост
- излишна дълбокомисленост
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
