дългуч
[dɐlˈɡut͡ʃ]
- Ударение
- дългу'ч
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- дъл-гуч
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- мъжки
- Мн. число
- дългучи
Как се пише дългуч
Грешни изписвания: далгуч, дългоч
Думата се пише с ъ в корена (проверка с дълъг) и завършва на звучния съгласен ч.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:дълг
Произлиза от прилагателното 'дълъг' с наставката за усилване или пейоративност '-уч'. Коренът е със старобългарски произход (длъгъ).
Употреба
Чести словосъчетания:
- смешен дългуч
- израстнал дългуч
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
