дъхтя
[dɐxˈtʲa]
дъхтя значение:
Какво е дъхтя? Издавам силна миризма (приятна или неприятна, според контекста); ухая, мириша.
1. (Пряко) Издавам силна миризма (приятна или неприятна, според контекста); ухая, мириша.
2. (Физиология) Дишам тежко, издишам топъл въздух (обикновено върху нещо, за да го затопля или овлажня).
- Ударение
- дъхтя̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- дъх-тя
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- II спрежение
Примери за използване на дъхтя
(Пряко)
- Стаята дъхтеше на сушени билки и лавандула.
- От мазето дъхтеше на влага и мухъл.
(Физиология)
- Детето дъхтеше в премръзналите си шепи, за да ги стопли.
Как се пише дъхтя
Грешни изписвания: дахтя
Думата се пише с ъ в корена (проверка с думи като 'дъх'). Окончанието е ударено -я.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:дъхъ
Произлиза от корена 'дъх'. Свързана е със старобългарската дума 'дъхнати' и общославянския корен за дишане и миризма.
Употреба
Чести словосъчетания:
- дъхтя на алкохол
- дъхтя на свежо
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
