дюдюкане
[djuˈdjukɐnɛ]
дюдюкане значение:
Какво е дюдюкане? Издаване на специфични звуци (освиркване, викане), обикновено като израз на неодобрение, подигравка или протест.
1. (общо) Издаване на специфични звуци (освиркване, викане), обикновено като израз на неодобрение, подигравка или протест.
- Ударение
- дюдю̀кане
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- дю-дю-ка-не
- Род
- среден
- Мн. число
- дюдюкания
Примери за използване на дюдюкане
(общо)
- Изпълнителят беше изпратен с дюдюкане от сцената.
- Дюдюкането на тълпата заглуши речта на политика.
Синоними на дюдюкане
Антоними на дюдюкане
Как се пише дюдюкане
Грешни изписвания: дудукане, диудиукане, дюдюкъне
Пише се с ю, отразявайки мекостта на съгласната 'д' и специфичния звук. Завършва на -ане.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:дюдюкам
Звукоподражателна дума (ономатопея), имитираща звуците 'дю-дю', издавани при подсвиркване или викане.
Употреба
Чести словосъчетания:
- силно дюдюкане
- посрещам с дюдюкане
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
