евроговорене
[ɛvrogoˈvɔrɛnɛ]
евроговорене значение:
Какво е евроговорене? Специфичен начин на изразяване, характерен за политици и чиновници, свързан с темите на Европейския съюз. Често се използва с негативен оттенък за обозначаване на клиширана, бюрократична и неясна реч, лишена от конкретно съдържание.
1. (политика/журналистика) Специфичен начин на изразяване, характерен за политици и чиновници, свързан с темите на Европейския съюз. Често се използва с негативен оттенък за обозначаване на клиширана, бюрократична и неясна реч, лишена от конкретно съдържание.
- Ударение
- еврогово̀рене
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ев-ро-го-во-ре-не
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- среден
- Мн. число
- няма (abstract noun)
Примери за използване на евроговорене
(политика/журналистика)
- Зрителите бяха уморени от безконечното евроговорене на кандидатите, което не даваше решения на реалните проблеми.
- Вместо действия, получихме поредната порция евроговорене за 'ценности' и 'интеграция'.
Синоними на евроговорене
Антоними на евроговорене
Как се пише евроговорене
Грешни изписвания: евро говорене, евруговорене, еврогуворене, евроговурене
Сложните съществителни, при които първата част е съкратено прилагателно или съществително (като 'евро-', 'еко-', 'био-'), се пишат слято.
Етимология
Произход:Български (неологизъм)
Оригинална дума:Европа + говоря
Сложна дума, съставена от съкратената форма 'евро-' (отнасяща се до Европейския съюз) и 'говорене'. Калка на западни понятия като 'Eurospeak'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- кухо евроговорене
- клиширано евроговорене
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
