его
[ˈɛɡo]
его значение:
Какво е его? В психоанализата: частта от личността, която осъзнава себе си и контролира контакта с реалността, посредничейки между инстинктите (То) и моралните норми (Свръх-Аз).
1. (психология) В психоанализата: частта от личността, която осъзнава себе си и контролира контакта с реалността, посредничейки между инстинктите (То) и моралните норми (Свръх-Аз).
2. (общо) Чувство за собствена значимост; честолюбие, гордост (често с негативен оттенък за прекомерност).
- Ударение
- ѐго
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- е-го
- Род
- среден
- Мн. число
- няма
Примери за използване на его
(психология)
- Според Фройд, егото се опитва да балансира вътрешните конфликти.
(общо)
- Голямото му его не му позволяваше да признае грешката си.
- Трябва да преглътнеш егото си и да се извиниш.
Синоними на его
Как се пише его
Думата е нечленима и обикновено няма форма за множествено число.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:ego
Директна заемка от латинското лично местоимение за 1 л. ед.ч. 'ego' (аз), въведена като термин от Зигмунд Фройд.
Употреба
Чести словосъчетания:
- наранено его
- голямо его
- мъжко его
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
