един

един значение:

Какво е един? Числото 1 или количество от една единица.

1. (числително бройно) Числото 1 или количество от една единица.

2. (числително бройно) При противопоставяне на два еднородни предмета или лица — първият от тях.

3. (прилагателно име) Който е еднакъв или общ за две или повече лица или предмети, или който не се променя.

4. (преносно) Който се отличава с изключителни качества и е единствен или неповторим.

5. (разговорно) Със съществително и с „за“ или „от“ — за подчертаване, че нещо се прави изключително за посочената цел.

6. (разговорно) С прилагателно, съществително или наречие — за означаване на много висока степен на изразеното качество или действие.

7. (разговорно) При изпускане на следващо съществително или прилагателно — за неодобрително отношение към човек или нещо.

8. (остаряло) В съчетание със „съм“ — при човек, който няма друг близък или подобен; сам.

9. (въвеждаща дума) В израза „едно ... друго“ — при изброяване, като първа от посочените причини или обстоятелства.

10. (неопределително местоимение) Със съществително — за означаване на неопределен или неизвестен човек, предмет или момент.

11. (неопределително местоимение) Със съществително — за подчертаване, че посоченото е единствено или особено значимо.

12. (неопределително местоимение) Със съществително — за пренебрежително представяне на лице или предмет като незначителен.

13. (местоименно съществително) Като съществително — един човек или отделна неизвестна или неопределена личност.

14. (местоименно съществително) При съпоставяне на две лица или предмети — единият спрямо другия.

15. (местоименно съществително) В израза „един друг“ — взаимно един към друг.

16. (местоименно съществително) В израза „един от“ — един човек или предмет от еднородна група.

17. (съществително име, среден род) Самостоятелната форма „едно“ — писменият знак или цифрата 1.

18. (съществително име, среден род) Самостоятелната форма „едно“ — единственото оставащо нещо или възможност.

19. (съществително име, среден род) В съчетанието „едно и също“: липса на разлика между сравняваните неща.

20. (съществително име, среден род) В израза „всички сме едно“ — обединено и неделимо цяло.

21. (съществително име, среден род) В израза „едно ... друго“ — противопоставяне или съпоставяне на две неща.

22. (числително бройно) В съчетание с „два“, „две“ или „двама“ — приблизително количество, ограничено от тези числа.

23. (числително бройно) Самостоятелно или с „часа“ — часът, който е първи след полунощ или след обяд.

24. (числително бройно) В множествено число със съществително за чифт или с дума, употребявана само в множествено число: един комплект или един предмет.

Ударение: едѝн
Част на речта: числително име, местоимение, прилагателно име
Сричкоделение: е-дин
Род: мъжки род
Мн. число: едни

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на един

(числително бройно)

В кутията остана един молив.

(числително бройно)

Едната врата водеше към двора, а другата — към улицата.

(прилагателно име)

Двамата приятели са родени в едно село.

(преносно)

Една е тя сред всички певици в този край.

(разговорно)

Работеше за едната похвала, без да иска пари.

(разговорно)

Заваля един дъжд — улиците за минути се превърнаха в реки.

(разговорно)

Този специалист е един...

(остаряло)

След бедствието двамата останаха едни в цялото село.

(въвеждаща дума)

Едно, срокът беше кратък, друго, средствата не стигаха.

(неопределително местоимение)

Един ден ще обсъдим отново въпроса.

(неопределително местоимение)

Само с едното желание няма да завършиш тази работа.

(неопределително местоимение)

Няма да се откажем заради един нищо и никакъв слух.

(местоименно съществително)

На вратата почука един, но никой не му отвори.

(местоименно съществително)

Един вървеше бавно, а другият го изчакваше.

(местоименно съществително)

Двамата се подкрепяха един друг.

(местоименно съществително)

Той беше един от най-опитните инженери в екипа.