Dumite-BG – онлайн речник за българския език

единаче

[ɛdiˈnat͡ʃɛ]

единаче значение:

Какво е единаче? Малко на вълк единак; вълче, което се е отделило или е останало само.

1. (зоология/пряко) Малко на вълк единак; вълче, което се е отделило или е останало само.
2. (преносно) Дете, което обича самотата, не играе с други деца или расте без братя и сестри (в смисъл на самотно дете, макар по-точната дума за единствено дете да е 'единче' или 'едниче', 'единаче' носи нюанс на характер).
Ударение
едина̀че
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
е-ди-на-че
Род
среден
Мн. число
единачета
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на единаче

(зоология/пряко)
  • В гората се скиташе малко, изгубено единаче.
(преносно)
  • Той растеше като единаче, вечно забило нос в книгите.

Антоними на единаче

Как се пише единаче

Грешни изписвания: еденаче, единачи, едйначе, единъче
Образувано от 'единак' с преход к -> ч пред умалителната наставка (палатализация).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:един
Произлиза от 'единак' (самотен вълк или човек, който странии от другите) + умалителен суфикс '-че'. Коренът е числителното 'един'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • малко единаче
  • тъжно единаче

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.