единичен
[ɛdiˈnitʃɛn]
единичен значение:
Какво е единичен? Който се състои само от една единица; отделен, самостоятелен.
1. (пряко) Който се състои само от една единица; отделен, самостоятелен.
2. (търговия) Който се отнася до една бройка от дадена стока.
- Ударение
- единѝчен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- е-ди-ни-чен
- Род
- мъжки
Примери за използване на единичен
(пряко)
- Това беше единичен случай, а не масова практика.
- Единичният изстрел стресна животните.
(търговия)
- Единичната цена на продукта е по-висока от цената на едро.
Синоними на единичен
Антоними на единичен
Как се пише единичен
Грешни изписвания: еденичен
Пише се с две и в корена (от един, единица). М.р. завършва на -ен.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:един
Произлиза от числителното име 'един' + наставки за образуване на прилагателно (-ич-, -ен).
Употреба
Чести словосъчетания:
- единична стая
- единична цена
- единичен изстрел
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
