единствено
[ɛˈdinstvɛno]
единствено значение:
Какво е единствено? Само, изключително (използва се за ограничаване).
1. (общо) Само, изключително (използва се за ограничаване).
Примери за използване на единствено
(общо)
- Той разчита единствено на себе си.
- Дойдох тук единствено, за да те видя.
Синоними на единствено
Антоними на единствено
Как се пише единствено
Грешни изписвания: единственно
Наречията, образувани от прилагателни на -ен (единствен), се пишат с едно 'н', освен ако прилагателното не завършва на -нен. Тук основната форма е 'единствен', затова наречието е единствено (с едно 'н').
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:единствен
Производно от прилагателното 'единствен', което идва от числителното 'един'.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
