еднобрачие
[ɛdnoˈbrat͡ʃiɛ]
еднобрачие значение:
Какво е еднобрачие? Форма на брак или партньорство, при която един индивид има само един партньор за определен период или за цял живот.
1. (социология/биология) Форма на брак или партньорство, при която един индивид има само един партньор за определен период или за цял живот.
- Ударение
- еднобра̀чие
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ед-но-бра-чи-е
- Род
- среден
- Мн. число
- еднобрачия
Примери за използване на еднобрачие
(социология/биология)
- Еднобрачието е основната законова форма на семейство в европейските държави.
- При някои видове птици се наблюдава строго еднобрачие.
Синоними на еднобрачие
Антоними на еднобрачие
Как се пише еднобрачие
Грешни изписвания: еднобрачйе, еднубрачие, еднобръчие
Завършва на -ие за среден род. Съединителната гласна е -о-.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:едно + брак
Словообразувано от числителното 'едно' и съществителното 'брак'. Представлява калка на гръцката дума 'моногамия' (monos - един, gamos - брак).
Употреба
Чести словосъчетания:
- строго еднобрачие
- принцип на еднобрачието
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
