еднобуквен
[ɛdnobukvɛn]
еднобуквен значение:
Какво е еднобуквен? Който се състои само от една буква.
1. (лингвистика/информатика) Който се състои само от една буква.
- Ударение
- еднобу̀квен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- ед-но-бук-вен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- еднобуквени
Примери за използване на еднобуквен
(лингвистика/информатика)
- В българския език съюзите 'и' и 'а' са еднобуквени думи.
- Паролата не може да бъде еднобуквен низ.
Синоними на еднобуквен
Антоними на еднобуквен
Как се пише еднобуквен
Грешни изписвания: едно буквен, еднубуквен, еднобоквен
Сложните прилагателни имена, образувани от съчетание на числително и съществително име, се пишат слято.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:едно + буква
Сложно прилагателно име, образувано от числителното 'едно' и съществителното 'буква' с прилагателна наставка '-ен'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- еднобуквен съюз
- еднобуквено съкращение
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
