еднобуквие
[ɛdnobukviɛ]
еднобуквие значение:
Какво е еднобуквие? Дума, съкращение или символ, състоящ се само от една буква; състояние на писане с една буква.
1. (лингвистика/печат) Дума, съкращение или символ, състоящ се само от една буква; състояние на писане с една буква.
- Ударение
- еднобу̀квие
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ед-но-бук-ви-е
- Род
- среден
- Мн. число
- еднобуквия
Примери за използване на еднобуквие
(лингвистика/печат)
- В кръстословицата имаше твърде много еднобуквия, които затрудняваха решението.
- Предлогът 'с' е пример за еднобуквие в българския език.
Антоними на еднобуквие
Как се пише еднобуквие
Грешни изписвания: еднубуквие, еднобоквие, еднобуквйе
Пише се слято. Двойно 'н' не се пише, тъй като коренът на първата дума е 'едн-', а не завършва на 'н'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:едно + буква
Словообразуване от числителното 'едно' и съществителното 'буква' със суфикс за събирателност/абстракция '-ие'.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
