Dumite-BG – онлайн речник за българския език

едноверец

[ɛdnoˈvɛrɛt͡s]

едноверец значение:

Какво е едноверец? Човек, който изповядва същата вяра или религия като друг.

1. (религия) Човек, който изповядва същата вяра или религия като друг.
Ударение
едновéрец
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ед-но-ве-рец
Род
мъжки
Мн. число
едноверци
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на едноверец

(религия)
  • Той потърси подкрепа сред своите едноверци в чуждата страна.
  • В църквата се събраха всички едноверци за празника.

Синоними на едноверец

Антоними на едноверец

Как се пише едноверец

Грешни изписвания: едно верец, еднуверец
Сложна съществителна дума с една съединителна гласна о, пише се слято.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:една + вяра
Сложна дума, образувана от числителното 'един' (една) и съществителното 'вяра' + суфикс за деятел '-ец'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • моите едноверци
  • брат едноверец

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.