Dumite-BG – онлайн речник за българския език

едноверие

[ɛdnoˈvɛriɛ]

едноверие значение:

Какво е едноверие? Принадлежност към една и съща вяра или религия; изповядване на еднакви религиозни убеждения от група хора.

1. (Религия) Принадлежност към една и съща вяра или религия; изповядване на еднакви религиозни убеждения от група хора.
2. (Пряко) Състояние на единство в убежденията или идеологията (по аналогия с религията).
Ударение
едновѐрие
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ед-но-ве-ри-е
Род
среден
Мн. число
едноверия
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на едноверие

(Религия)
  • Народите бяха свързани чрез своето православно едноверие.
  • Бракът бе разрешен само при условие на едноверие между съпрузите.
(Пряко)
  • Политическото едноверие в партията започна да се пропуква.

Антоними на едноверие

Как се пише едноверие

Грешни изписвания: едноверия, еднуверие, едноверйе
Думата се пише с е в края (среден род, единствено число). Образувана е от едно и вяра, като ятовата гласна преминава в е пред мека сричка.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:едно + вяра
Словообразувателно съчетание от числителното 'едно' и съществителното 'вяра' с наставка '-ие'. Калкира структури, характерни за църковнославянската лексика (срв. гръцкото ὁμόδοξος).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • християнско едноверие
  • религиозно едноверие

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.