Dumite-BG – онлайн речник за българския език

едноверка

[ɛdnoˈvɛrkɐ]

едноверка значение:

Какво е едноверка? Женa, която изповядва същата вяра (религия) като говорещия или като друго споменато лице.

1. (религия) Женa, която изповядва същата вяра (религия) като говорещия или като друго споменато лице.
Ударение
еднове'рка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ед-но-вер-ка
Род
женски
Мн. число
едноверки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на едноверка

(религия)
  • Тя е моя едноверка и разбира традициите на нашия храм.
  • Група едноверки се събраха за молитва.

Синоними на едноверка

Антоними на едноверка

Как се пише едноверка

Грешни изписвания: едно верка, еднуверка
Сложни съществителни, образувани от съединяване на основи с гласна (в случая -о-), се пишат слято.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:ѥдинъ + вѣра
Произлиза от 'една' + 'вяра' + суфикс за женски род '-ка'. Калка на гръцки или латински термини за корелигиозен.

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.