едноезичие
[ɛdnoɛˈzit͡ʃiɛ]
едноезичие значение:
Какво е едноезичие? Състояние на владеене или употреба само на един език от индивид или общност; монолингвизъм.
1. (лингвистика) Състояние на владеене или употреба само на един език от индивид или общност; монолингвизъм.
- Ударение
- едноезѝчие
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ед-но-е-зи-чие
- Род
- среден
- Мн. число
- няма
Примери за използване на едноезичие
(лингвистика)
- В съвременния глобализиран свят едноезичието става все по-рядко явление.
Синоними на едноезичие
Антоними на едноезичие
Как се пише едноезичие
Грешни изписвания: едно езичие, еднуезичие, едноезйчие, едноезичйе
Сложните съществителни имена, образувани от съчетание на числително и съществително, се пишат слято.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:едно + език
Словообразуване чрез сриване на основите на числителното 'едно' и съществителното 'език'. Калка на гръцкото 'monoglōssia'.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
