Dumite-BG – онлайн речник за българския език

еднозвучно

[ɛdnoˈzvut͡ʃno]

еднозвучно значение:

Какво е еднозвучно? По начин, който звучи еднакво, в унисон или без промяна в тона; монотонно.

1. (музика/общо) По начин, който звучи еднакво, в унисон или без промяна в тона; монотонно.
Ударение
еднозву̀чно
Част на речта
наречие
Сричкоделение
ед-но-звуч-но
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на еднозвучно

(музика/общо)
  • Камбаните биеха еднозвучно и тържествено.
  • Дъждът ромолеше еднозвучно по покрива, приспивайки всички в къщата.

Синоними на еднозвучно

Антоними на еднозвучно

Как се пише еднозвучно

Грешни изписвания: едно звучно, еднузвучно, еднозвочно, еднозвучну
Сложните наречия се пишат слято.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:едно + звук
Наречие, произлизащо от прилагателното 'еднозвучен'. Корени: 'едно' и 'звук'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • пеят еднозвучно

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.