Dumite-BG – онлайн речник за българския език

едноличен

[ɛdnoˈlit͡ʃɛn]

едноличен значение:

Какво е едноличен? Който се състои от едно лице или се управлява/извършва само от едно лице.

1. (Пряко) Който се състои от едно лице или се управлява/извършва само от едно лице.
2. (Право и Търговия) Форма на търговско дружество, собственост на едно физическо или юридическо лице.
Ударение
еднолѝчен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
ед-но-ли-чен
Род
мъжки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на едноличен

(Пряко)
  • Той взе еднолично решение без да се консултира с екипа.
  • Управлението на държавата премина в ръцете на едноличен диктатор.
(Право и Търговия)
  • Фирмата е регистрирана като едноличен търговец (ЕТ).
  • Той е едноличен собственик на капитала на дружеството.

Антоними на едноличен

Как се пише едноличен

Грешни изписвания: едно личен, еднуличен, еднолйчен

Сложни прилагателни имена, образувани от съчетание на числително и съществително име, се пишат слято.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:едно + лице
Съставна дума от числителното 'едно' и съществителното 'лице', с наставка '-ен'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • едноличен търговец
  • едноличен собственик
  • еднолична власт

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.