едностранчивост
[ɛdnosˈtrant͡ʃivost]
- Ударение
- едностра̀нчивост
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ед-но-стран-чи-вост
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Как се пише едностранчивост
Грешни изписвания: едностранчевост, еднустранчивост, еднострънчивост, едностранчйвост, едностранчивуст
Наставката е -чив (едностранчив), а не -чев. Съществителното завършва на -ост.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:една + страна
Производна от прилагателното 'едностранчив', което е образувано от 'една' и 'страна' с наставки '-чив' и '-ост'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- проявявам едностранчивост
