едностранчивост

[ɛdnosˈtrant͡ʃivost]

едностранчивост значение:

Какво е едностранчивост? Едностранчивост е качество на човек или нещо, което показва ограничена или тясна гледна точка, липса на широчина на възгледите или приоритизиране на единствената страна на въпроса. Това може да бъде резултат от лична предпоставка, емоционална ангажираност или липса на обективност. Ограничена гледна точка, която не позволява на човек да види цялото поле на възможности. Липса на обективност и неутралитет във вземането на решения. Предпочитане на една страна на въпроса и игнориране на другите възможности.

1. Едностранчивост е качество на човек или нещо, което показва ограничена или тясна гледна точка, липса на широчина на възгледите или приоритизиране на единствената страна на въпроса. Това може да бъде резултат от лична предпоставка, емоционална ангажираност или липса на обективност. Ограничена гледна точка, която не позволява на човек да види цялото поле на възможности. Липса на обективност и неутралитет във вземането на решения. Предпочитане на една страна на въпроса и игнориране на другите възможности.

Ударение: едностранчѝвост
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: ед-но-стран-чи-вост
Род: женски
Мн. число: няма

Докладвай грешка в описанието

Как се пише едностранчивост

Грешни изписвания: едностранчевост, еднустранчивост, еднострънчивост, едностранчйвост, едностранчивуст

Наставката е -чив (едностранчив), а не -чев. Съществителното завършва на -ост.

Етимология

Произход:Български

Оригинална дума:една + страна

Производна от прилагателното 'едностранчив', което е образувано от 'една' и 'страна' с наставки '-чив' и '-ост'.

Употреба

Чести словосъчетания:

проявявам едностранчивост

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.