едносъставност
[ɛdnosɐˈstavnost]
едносъставност значение:
Какво е едносъставност? Характеристика на изречение, което се състои само от една главна част (само подлог или само сказуемо), без да може да се раздели на състав на подлога и състав на сказуемото.
1. (езикознание) Характеристика на изречение, което се състои само от една главна част (само подлог или само сказуемо), без да може да се раздели на състав на подлога и състав на сказуемото.
2. (общо/химия) Качеството на нещо да бъде изградено от един компонент или съставка.
- Ударение
- едносъста̀вност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ед-но-със-тав-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- няма (абстрактно понятие)
Примери за използване на едносъставност
(езикознание)
- Едносъставността е често срещана в безличните изречения като 'Съмва се'.
- Анализът на текста показа висока степен на едносъставност в диалозите.
(общо/химия)
- Едносъставността на сместа гарантира нейната стабилност.
Синоними на едносъставност
Антоними на едносъставност
Как се пише едносъставност
Грешни изписвания: едносъставноста, едно-съставност, еднусъставност, едносаставност, едносъстъвност, едносъставнуст
Думи от женски род, завършващи на съгласна (в случая 'т'), се членуват с 'та' (едносъставността).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:едносъставен + -ост
Абстрактно съществително име, образувано от прилагателното 'едносъставен' (едно + състав) с наставката '-ост' за качество.
Употреба
Чести словосъчетания:
- граматична едносъставност
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
