Dumite-BG – онлайн речник за българския език

еднотипен

[ɛdnoˈtipɛn]

еднотипен значение:

Какво е еднотипен? Който е от един и същи вид или тип с друг; еднакъв по своите характеристики.

1. (пряко) Който е от един и същи вид или тип с друг; еднакъв по своите характеристики.
2. (преносно) Който се повтаря без промяна; еднообразен, скучен, лишен от оригиналност.
Ударение
еднот'ипен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
ед-но-ти-пен
Род
мъжки
Мн. число
еднотипни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на еднотипен

(пряко)
  • Къщите в квартала бяха еднотипни и скучни.
  • Използваха еднотипни детайли за сглобяването на машините.
(преносно)
  • Водеха сиво и еднотипно ежедневие.
  • Филмът страдаше от еднотипен сюжет.

Как се пише еднотипен

Грешни изписвания: едно-типен, едно типен, еднутипен, еднотйпен
Сложни прилагателни имена, чиято първа съставка е числително, се пишат слято.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:едно + тип
Словообразуване от числителното 'едно' и съществителното 'тип' (от гръцки typos) с прилагателна наставка '-ен'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • еднотипни сгради
  • еднотипно строителство
  • еднотипни задачи

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.