Dumite-BG – онлайн речник за българския език

ездач

[ɛzˈdatʃ]

ездач значение:

Какво е ездач? Човек, който язди кон; участник в конни състезания.

1. (спорт) Човек, който язди кон; участник в конни състезания.
2. (техника) Елемент, който се плъзга (язди) върху друг детайл (в специализирани контексти).
Ударение
езда̀ч
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ез-дач
Род
мъжки
Мн. число
ездачи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на ездач

(спорт)
  • Опитният ездач умело направляваше коня през препятствията.
  • В състезанието участваха най-добрите ездачи от страната.
(техника)
  • Ездачът на потенциометъра се движи по съпротивителния слой.

Синоними на ездач

Как се пише ездач

Грешни изписвания: яздач, ездъч
Поради променливото 'я', когато ударението падне върху окончанието, коренната гласна преминава в 'е' (яздя -> ездач).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:яздя
Произлиза от глагола 'яздя' с наставка за деятел '-ач'. Смяна на коренната гласна 'я' в 'е' пред ударената сричка (преглас).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • безстрашен ездач
  • скулптура на ездач
  • Медният ездач

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.