език

1. Подвижен мускулен орган на вкуса в устната кухина на гръбначните животни, който при човека участва и в образуването на звуковете на речта. 2. Прен. За нещо, което има удължена, продълговата форма, подобна на този орган. 3. Прен. Метална част на камбана или звънец, която при разклащане се удря в стените и произвежда звън. 4. Специализирано: В езикознанието — стихийно възникваща и развиваща се в човешкото общество система от членоразделни звукови знакове, която служи за комуникация и има способност да изрази цялата съвкупност от знания и представи за света. 5. Само ед. Съвкупност от средства за изразяване в една област или у едно лице. 6. Само ед. Начин на изразяване. 7. Реч, способност да се говори. 8. Система от жестове, изкуствени знакове като средство за предаване на информация. 9. Прен. Това, което изразява или обяснява себе си и може да служи на човека за различаване от друго.