Dumite-BG – онлайн речник за българския език

езичничка

[ɛˈzit͡ʃnit͡ʃkɐ]

езичничка значение:

Какво е езичничка? Жена, която изповядва политеистична религия (многобожие) или религия, различна от християнството, юдаизма и исляма; нехристиянка (в исторически контекст).

1. (религия/история) Жена, която изповядва политеистична религия (многобожие) или религия, различна от християнството, юдаизма и исляма; нехристиянка (в исторически контекст).
Ударение
езѝчничка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
е-зич-нич-ка
Род
женски
Мн. число
езичнички
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на езичничка

(религия/история)
  • Света Варвара е била дъщеря на богат езичник, но самата тя не останала езичничка.
  • В древните хроники се споменава за прочута езичничка, приела по-късно новата вяра.

Как се пише езичничка

Грешни изписвания: езичнишка, езйчничка, езичнйчка

Образувана с наставката -ка, прибавена към основата на мъжки род (езичник -> езичнич-ка), където 'к' преминава в 'ч'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:ѩзычьникъ
Женски род на съществителното 'езичник'. Произлиза от старобългарското 'ѩзыкъ' (народ, племе), калка на гръцкото 'ethnikos' (от 'ethnos' - народ, езичници).

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.