езуит
[ɛzuˈit]
езуит значение:
Какво е езуит? Човек, член на римокатолическия орден на йезуитите, основан от Игнасио де Лойола през 16 век. В преносен смисъл: лукав, лицемерен, двуличен, коварен, подъл, вероломен, хитър човек.
1. Човек, член на римокатолическия орден на йезуитите, основан от Игнасио де Лойола през 16 век. В преносен смисъл: лукав, лицемерен, двуличен, коварен, подъл, вероломен, хитър човек.
- Ударение
- езуѝт
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- е-зу-ит
- Род
- мъжки
- Мн. число
- езуити
Как се пише езуит
Грешни изписвания: изоит, езоит, езуйт
Думата се пише с е в началото и у във втората сричка, следвайки латинския корен Jesuita.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:Jesuita
От средновековен латински *Jesuita*, произлизащо от *Jesus* (Исус). Думата навлиза в българския език чрез западноевропейски езици (немски *Jesuit* или френски *jésuite*). Първоначално означава член на „Обществото на Исус“.
Употреба
Чести словосъчетания:
- езуитски орден
- езуитска хитрост
- езуитски морал
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
