екав
[ˈɛkɐf]
екав значение:
Какво е екав? Който се отнася до диалект или говор, в който на мястото на старобългарския ятов гласен (ѣ) се изговаря винаги 'е', независимо от ударението и следващата сричка.
1. (езикознание) Който се отнася до диалект или говор, в който на мястото на старобългарския ятов гласен (ѣ) се изговаря винаги 'е', независимо от ударението и следващата сричка.
- Ударение
- е'кав
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- е-кав
- Род
- мъжки
- Мн. число
- екави
Примери за използване на екав
(езикознание)
- Западните български говори са предимно екави.
- В екавия изговор думата 'бял' се произнася като 'бел'.
Синоними на екав
Антоними на екав
Как се пише екав
Грешни изписвания: екъв
Думата се пише с 'а' в последната сричка (от наставката -ав).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:е
Терминът произлиза от названието на гласната 'е', тъй като описва диалекти, в които старобългарската гласна 'ят' (ѣ) преминава в 'е'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- екав говор
- екав диалект
- екаво произношение
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
