екане
[ɛkɐnɛ]
екане значение:
Какво е екане? Диалектна особеност в българския език (характерна за западните говори), при която старата ятова гласна (ѣ) се изговаря като 'е' във всички позиции, независимо от ударението и следходната сричка.
1. (Езикознание) Диалектна особеност в българския език (характерна за западните говори), при която старата ятова гласна (ѣ) се изговаря като 'е' във всички позиции, независимо от ударението и следходната сричка.
2. (Разговорно) Често повтаряне на паразитни звуци като 'е-е', 'ъ-ъ' по време на говор.
- Ударение
- е'кане
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- е-ка-не
- Род
- среден
- Мн. число
- еканета
Примери за използване на екане
(Езикознание)
- За шопския диалект е характерно постоянното екане (напр. 'бел', 'леб' вместо 'бял', 'хляб').
- Книжовната норма изключва екането в думи като 'мляко' и 'хляб'.
(Разговорно)
- Спри с това екане и кажи ясно какво мислиш!
Синоними на екане
Антоними на екане
Как се пише екане
Грешни изписвания: еканье, екъне
Като отглаголно съществително на -не, се пише с 'е' накрая, а не с 'ье'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:е
Отглаголно съществителното от 'екам' (произнасям 'е'), което е образувано от самия звук 'е' + наставка.
Употреба
Чести словосъчетания:
- западно екане
- нарочно екане
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
