Dumite-BG – онлайн речник за българския език

еклектик

[ɛˈklɛktik]

еклектик значение:

Какво е еклектик? Последовател на еклектизма; човек, който не следва една единствена система, а механично съчетава възгледи, теории или стилове от различни източници.

1. (философия) Последовател на еклектизма; човек, който не следва една единствена система, а механично съчетава възгледи, теории или стилове от различни източници.
Ударение
еклѐктик
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ек-лек-тик
Род
мъжки
Мн. число
еклектици
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на еклектик

(философия)
  • В архитектурата той е еклектик, смесващ барок с модерни елементи.
  • Като философ той беше по-скоро еклектик, отколкото оригинален мислител.

Антоними на еклектик

Как се пише еклектик

Грешни изписвания: еклектиг, еклектйк
Пише се с к пред т (еклектик). В множествено число к преминава в ц (еклектици).

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:eklektikos
От старогръцки 'eklektikos' (който избира), от глагола 'eklego' (избирам, подбирам). Навлязла чрез френски или немски.

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.