Dumite-BG – онлайн речник за българския език

експоненциал

[ɛksponɛntsiˈjaɫ]

експоненциал значение:

Какво е експоненциал? Математическа функция, при която променливата се явява като степенен показател (обикновено e^x).

1. (математика) Математическа функция, при която променливата се явява като степенен показател (обикновено e^x).
Ударение
експоненциа̀л
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
екс-по-нен-ци-ал
Род
мъжки
Мн. число
експоненциали
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на експоненциал

(математика)
  • Графиката на експоненциала расте бързо при положителни стойности на аргумента.
  • Интеграл от експоненциал е равен на самия експоненциал.

Синоними на експоненциал

Как се пише експоненциал

Грешни изписвания: експоненциял, експуненциал, експоненцйал, експоненциъл
Пише се с 'иа' (ятова гласна), а не 'я', тъй като е чуждица с латински корен.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:exponens
От латинското причастие 'exponens' (излагащ, показващ), използвано в математиката за обозначаване на степенния показател.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • матричен експоненциал

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.